В един от най-възвишените културни моменти за македонската литература в международен контекст, във вторник, 15 април 2025 година, в МАКЕДОНСКИЯ КУЛТУРНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР в София се състоя грандиозно литературно представяне на Йордан Плевнеш – македонски драматург, романист, поет, теоретик, дипломат и глобален културен мисионер. Събитието привлече многобройна публика от различни културни, академични и дипломатически среди, обединявайки ги във възвишен акт на литературно и духовно утвърждаване. Представянето на творчеството на Плевнеш, организирано от Македонския КИЦ в София, на което се включиха с встъпителните си думи Христо Бойчев и Захари Иванов, след това гостите от Народния театър „Иван Вазов“, Марин Янев, Аня Пенчева, както и гостите от Сатиричния театър, директорът Калин Сърменов, и актьорите Теодор Елмазов и Йорданка Стафанова, беше истинска почит към монументалното му творчество и визионерски ангажимент на границата между литература, култура и обществена трансформация.
Йордан Плевнеш, роден в Слоещица, Демирхисарско през 1953 година, е автор с изключително литературно наследство и културна мисъл. Името му е дълбоко вписано не само в историята на македонската литература, но и в колективната памет на европейската културна сцена. Представен като "вълшебник, който в едно изречение обединява вечността на красотата с трагичните картини на световната история" - според Херберт Лотман, Плевнеш беше посрещнат в София с голямо внимание и възхищение.
На литературното събитие бяха представени най-значимите му драматургични и прозаични произведения, като акцентът беше върху пиесите „Р” и „Глобална комедия”, както и романите „Осмото чудо на света” и „Романът за Тайната книга”, които предизвикаха международен интерес и станаха предмет на академични симпозиуми по света. Неговите пиеси, играни в над тридесет страни на пет континента, бяха изтъкнати като произведения, които предефинират представата за европейския театър, а неговата писателска практика беше оценена като пример за културна трансцеденция и универсално литературно послание.
На литературния портрет на Йордан Плевнеш, за Плевнеш беше казано, че той е: „живият мост между Македония и Европа“, изтъквайки неговата роля в утвърждаването на Македония като земя на диалог и креативност в сърцето на Балканите. Особено внимание беше отделено на неговата духовна мисия като посланик на македонската култура и неуморен промоутър на македонското литературно наследство в европейските и световните културни кръгове.
Събитието придоби допълнително значение и поради вниманието, което беше посветено на неговата роля като културен дипломат и дългогодишен посланик на Република Македония във Франция, Испания, Португалия и ЮНЕСКО, където Плевнеш остави дълбоки следи – от откриването на Македонското посолство в Париж и основаването на църквата „Св. Кирил и Методий“, до участието му във Френския Сенат, където беше описан като „човекът, който македонизираше Франция“.
С топли думи бяха споменати и инициативите му за културни връзки между Балканите и Европа, включително основаването на Международния университет „Еуропа Прима“, единствен в региона с обучение по аудиовизуални изкуства, както и ролята му на Председател и основател на значими културни фестивали в Париж, Берлин, Вашингтон и Преспа.
С особена почит и ентусиазъм публиката в София прие представянето на неговата пиеса „Щастието е нова идея в Европа“, която беше описана от френския критик Гий Фонтен като „визия за нова Европа, издигната от трагедията към надеждата“. Бяха прочетени и откъси от негова поезия, драматични монолози и есеистични размисли, които показват Плевнеш като писател, който мисли, чувства и твори с ритъма на космополитен дух, но с душа, дълбоко вкоренена в македонския духовен и културен хумус.
Това изключително събитие, чието ехо вече се увеличава в културните медии на региона, беше истински празник на литературата, изкуството и човечността. Присъстващите имаха чувството, че присъстват не просто на литературно представяне, а на тържествен акт на отдаване на почит към една голяма фигура на съвременната европейска мисъл и литература.
Събитието в София не беше само утвърждаване на значимо авторско име. Това беше акт на духовно свързване между култури, поколения и визии. Както каза директора на Македонския КИЦ в София, проф. д-р Зоран Пейковски: „Йордан Плевнеш не е само писател. Той е поет на цивилизационния диалог, драматург на духовната еманципация и летописец на балканската надежда“.
Във време на глобални предизвикателства, представянето на едно произведение, призоваващо към свобода, изкуство и хуманност, на литературен глас, който говори на езика на душата – е повече от културно събитие. Това е морална необходимост на времето. И точно поради тази причина вечерта, посветена на Йордан Плевнеш в София, ще бъде запомнена като един от онези редки възвишени мигове, когато литературата наистина преобразява света.
